В полъха на вечността
(част 2)
Съдържание
21. Картини
Картините минават тъмносини,
докато не блесне на море…
И кораби пътуват, сред делфини
под чистото безоблачно небе…
Възможно ли е всички да сме братя –
с една Любов да крачим по света
и с мисълта си мощна, да крепим Земята,
със Светъл дух да топлим своя кът?
Земя, тъй мила, необятна,
ти за всички нас си Райски кът!
Земя на творчество – богата, златна
и песните над нея пак да ни крепят!
22. Вълшебници
(посветено на Силвина Бел Илали и Георги Изворски)
Вълшебница ни носи на крилото си –
Вълшебница – неземна и добра…
И целият ни ден със ентусиазъм
протича, като приказна игра…
Вълшебници чертаят смело дните ни
с ефирни и с неземни красоти…
Те саможертвено обичат ни
и тиха Доброта от тях струи…
С Вълшебна Ласка галят ни сърцата им,
с присъствие – в деня и във нощта!
Обгрижват те душите ни проветрени –
да е безкрайно Светло в нас и във света!
23. Децата ни
(посветено на 24 -тия Рожден Ден на моя син Ивелин)
Децата ни са Дар – Небесен!
Усмивка носят на света
и пеят чудната си песен
за Радост и за Доброта!
Във мислите ни се усмихват
и топлят чудните ни дни,
и спомените в миг утихват,
защото скъпи са, нали?
24. Новата Земя
Да пребъдват Любовта и Светлината!
Да пребъдва Справедливостта в сърцата!
Всеки ден да е Благословен и Нов
и изпълнен с нашата Любов!
Да пребъдва волята на Бог в делата ни!
Да е мирно, тихо и в душата ни!
Да живеем с мисълта една –
сега твориме Новата Земя!
Справедливо ще е всичко в нея,
и Благословението ще се лее…
И сърцата ни ще са едно,
Светлината ще ни пълни със Добро!
Ще е нежна песента богата
в синеока лекота и сред цветята…
25. Обожание
Обожавам моята Земя –
тази, на която съм родена!
Обожавам тихата роса,
слънцето, което бди над мене!
Обожавам утринния звук,
пеещ песен за ефирно време…
Обожавам майчиния труд
на природата – тя нито миг не дреме…
Обожавам целия Живот –
всяка стъпка, със която крача,
всяка мисъл, със която днес вървя,
всяка мъничка сълза, която тача…
Обожавам цялото небе,
птицата, която в мен живее,
че е веч разперила криле
и от днес нагоре ще поеме…
26. Вълшебства
ВЪЛШЕБСТВА искаш – сътвори ги в мисли…
Пътувай към страната си на Чудесата
по розов път, усмихвай всякое сърце,
за да расте и твоята Любов крилата!
ВЪЛШЕБСТВА са и думите добри,
които от душата ти се леят
и като птиците ти пеят от зори,
за чудото „Творение“ живеят…
ВЪЛШЕБСТВО е Животът твой –
и ти прозри го, като филм най – сладък,
с могъщо име на дела – най – чисти,
с умение – да сложиш ред, порядък…
ВЪЛШЕБСТВАТА не искат да ги търсиш,
а да останеш верен на душата!
И те сами ще сторят в теб Магия
на мисълта – велика и крилата…
ВЪЛШЕБСТВА искаш – ти изпей ги в песен…!
И Господ Бог ще те поеме –
да се научиш да мечтаеш
и с Любовта си да твориш Вселени…
ВЪЛШЕБСТВА ИСКАШ – СЪТВОРИ ГИ…!
27. Подарък
Не мога да ти подаря криле,
но моята усмивка ще ти пратя…
Не мога да простра над тебе розово небе,
но моят Ангел ще те подкрепи в отплата…
Не мога лебед снажен да ти хвана,
но мога, като лебеда да стана
и да преплувам тихото море,
дори и да крещи там океанът…
И да достигна аз до твоята премяна,
да вдъхна поглед бял над белоснежна шия
и в снежен облак да сплетем очи
с дъх на Любов – най – чиста в снежно – синьо…
И заедно да продължим напред –
сред лебедово езеро да скочим,
а после да се извисим с късмет
и в Светлината наша в миг да се насочим…
Там Господ Бог ще ни дари с криле,
които ще ни понесат в простора…
И хоризонтът наш ще се разтвори във сърце,
в което ще се къпят всички хора…
28. С дъх на цветя
Дай ми криле – да летя
дай ми криле – да не падам
вече във гъста мъгла
и да не страдам, да не отлагам
истинския живот,
който дари ме със сила
и ме извая в студа,
за да е в мен пролетта!
Дай ми крехко цветче –
малка красива богиня,
с мъничко нежно сърце,
което прелива в малина…
Дай ми и нежния лист,
изрисуван със пътища смели –
толкова спокоен и чист,
като нашите нови премени…
Дай ми небесна роса,
дето на слънцето свети,
та да помагам в стиха
по цветните наши пътеки…
29. Добрини
В твоите коси се смеят Добрини
и днес Зората вече е Начало…
В твоите очи светят две звезди
и се оглеждат в чисто ново огледало…
Твоите ръце разпръскват цветове –
с полъх към Безкрайното и Вечното…
Птиците с Любов дишат този Зов –
верен да е твоят път, с песен да те обновят…
Труда си не щади, твори, ти, Красоти –
да се изпълват и душите, и сърцата!
Вярност и поклон на всички с този тон –
да пребъдва делото ни Свято на Земята!!!
30. С лъч Светлина
Имам море – в светлини, в цветове –
да го обгърна с крилата си,
които са меки, топли и леки,
които растат в небесата си…
Имам Любов, като мощния Зов
на луната – да свети сред тихото…
И много звезди – в душата искри –
събирам за теб до зори…
Щастливият ден събужда и мен
с розова длан, тъй позната ми…
Светлина е навред, среща и теб –
приеми я, ти, в стих от крилата ми…!
31. Молитва
Молитвата за мен е песента,
която от душата ми се лее…
Молитвата за мен е и стихът,
който сутрин идва, да ме сгрее!
Молитвата е като топъл лъч,
рисуващ образа ти в златно огледало.
Молитвата – сияние е път,
по който ти вървиш до братско рамо…
Молитвата е нежна лекота,
докосваща душата с дарование,
като невидимата майчина ръка,
милваща усилното дихание…
Молитва е уханието на дете,
което сгушено е в скута майчин!
Молитва е красивото сърце
на розата омайна под дъждовен крайчец…
Молитва е Надеждата добра,
която в тебе се раззеленява – докосни я!
Молитва е високата скала,
изкачваща сама – за да си ти Богиня!
32. Признателност
Най – истинно в нещата –
невидимо в света,
мойто шесто чувство
се къпе в Красота!
През мойто шесто чувство
протича песента…
Мойто шесто чувство
е силата в мига…
Във всичко и във всички,
изискано и с пример Нов,
душата ми, познала се,
оглежда се с Любов!
С дъхът й на отплата
за този филм мечтан,
изкъпана и нежна,
облича своя плам.
И в най – лъчиста рокля
с копринена дъга,
излиза пременена –
с Бог е тя една!
Докосва се до нея
бленувана мечта!
Дъхът й в миг се спира –
не е ли сън това –
да можеш да се взираш
в безброй добри лица,
които се усмихват,
приветстват Любовта?
И тиха Благодарност
споделяш ти на път –
с усмивка ти отвръщат,
дори и там – отвъд…
Не е ли толкова приказно
да могат да те виждат
в твоя образ истински,
без да те обиждат?
Това е филм, тъй чуден
в твойто огледало –
събираш Любовта
с ефирното си тяло…
Начало е и днес –
приветствай и копней…!
Началото е приказка,
която в теб живей…!
33. Желание
Господ ще ми подари Любов
и рози ще цъфтят в сърцето ми,
когато и нощта разцъфне в синева,
разлее своя цвят луната във дъга…
Тогава ще запърха красота
във пеперудената ми душа…
И всяка клетчица ще затрепти с Любов
от този мощен и незнаен Зов!
Светът ще стане Нов и Ярък,
с вълните ще летим ний двамата
и всичко ще ни бъде под ръка,
ще ни обгръща с ласка Любовта…!
Ще се разбиват силите на мрака сред стихиите,
денят със трепет ще се прероди сред живите!
Ще цъфнат пъпките на новите Ята –
Архангели – от школата на Любовта!
34. Мария
(посветено на една истинска приятелка, която кара душата ми да пее от Любов…)
Мимито ми е добра душа –
най – милата сестричка в моята мечта!
Тя ми е приятел Нов –
с Неземна, Слънчева Любов!
Мими моята душа усеща
и меко трепетите й посреща!
С подкрепа тиха и ефирна,
усмихването ни е тъй взаимно!
Детето в себе си познаваме
и с нежност мила го успокояваме,
и със Смирение обгръщаме сърцата,
и Благодарността изпълва ни с позлата!
35. Миг от вечността
Попивах тишината –
без шепа звук, без шум…
Мигът ми е приятел –
тъй ласкав и без ум…
Попивах тишината
на тихия ми зов,
където самотата ми
стене от Любов…!
Аз нея ще разстеля
по снажни върхове –
от там и Свято Ято
да я̀ призове…!
Там да си разтвори
златните криле
и да ми говори
с птици и небе…
36. Свети, свети...
(за истинските приятели, които обичат, подкрепят,
вдъхновяват и те карат да летиш…)
Светлинките са изящни, златни мънички Слънца!
Те намират и огряват зажаднелите безброй сърца,
за да растнат по – големи – само в Божията Любов
и да сливат своя пламък – днес велик, свещен и Нов!
Светлинките, със приятелство, следват своя път в света
и даряват ни усмивка, дето стопля ни деня!
И далеч от суетата – с мека, звездна белота,
ни нашепват, че не е далеко вече нашата мечта!
Светлинка, когато имаш за приятел – свят и скъп,
пътят става по – човечен, по – широк, красив, без ръб!
Та дори и сред предателство, ти вървиш изпълнен, мек –
винаги те съпровожда техният неземен Лек…
37. Божествен танц
Във Божията длан – светът се завъртя,
като във приказна сънувана игра на Любовта…
Танцуваме и следваме си ритъм свой
в живота Нов – на съвършен, блажен престой!
И този танц е фин – тъй жив и млад
с танцуващи цветя във пъстър свят,
където Мир и Светлина безброй,
не нарушават нивга вечния покой!
И вихрено се носим в танцово великолепие
с пъргави криле, сред нежно многоцветие…
И звуци от Безкрая, сред медени фанфари,
вплитат наш’те образи, за да останат заедно!
38. Песен за майката
Мама е свята –
тя ми е една!
От мама аз зная
какво е Любовта!
Тя е нежен цвят – така красив
и с поглед тих в един мотив.
Рисува в стих една мечта
така изгрява Обичта!
Мой мил, майчин зов –
твoйто име е Любов!
Душата ми без глас шепти:
Благословена да си ти!
Тя милва с глас, с очи и с цвят,
с най – скъп и нежен аромат!
Мил майчин дъх в една дъга –
букет от обич и тъга…
Мой мил и толкова свят
нежен глас, така познат!
За теб е мисълта –
Богиня си на Любовта!
Мама е свята –
тя ми е една!
От мама аз зная
какво е Любовта!
39. Празник
(посветено на Пепи Николова
– Директор на ДГ 23 „Калина Малина“ гр. Варна)
За теб е светъл празник!
Душата ти незнайна
със обич ще го срещне –
тъй светла и сияйна…!
С любимите усмивки
ти утрото ще тачиш
и смело пак ще тичаш
по своите задачи…
Но със сърце голямо
покриваш висините,
поглеждаш към доброто
и птиците долитат…
И като полъх нощен,
завихрил лудо дните,
ще ги прелиташ с песен
от детството пропита…
И нежно ще ги милваш
със свойта сянка тиха,
и мило ще пристъпваш
след детската си свита…
Но има дни по – ярки!
Те са цветя различни,
разтапящи сърцето
със спомени магични…!
А сълзите горчиви,
превръщай ги в букети
и нека да политат
по цветните пътеки…
Премеждията само
ни правят днес по – силните
в житейската забава,
по пътя към богините…
Годините минават,
приятелства, тъй свежи,
ще ходят по дъгата
към своите копнежи…!
40. Щастието
Щастието е чашата кафе
някъде сред бурното море…
Щастието е в твоята посока,
накъдето ти се люшкаш с твойта лодка…
В чашката с кафе е късчето небе.
което подарява ти простор…
Някъде във теб то реди куплет –
щастие невинно да се назове…!
Щастието навред е погледът пред теб,
който тих, прочита твоя стих…
И слънчевия диск прави го, тъй чист
за да те обгърне със сребристия си обелиск!
41. Песен за България
Възраждаме от пепелта
обичаната ни страна!
Да слеем своя пламък Нов
в България, с Божествен Зов!
С Дух Български вървим напред
заедно – във труд нелек!
Животът Нов ще сътворим
и с правда ще го защитим!
Бог е с нас – вървим докрай,
към Българския Земен Рай!
В сърцата ни една е тя –
Свещената ни Българска Земя!
– А-А-А-А, България е нашата земя!
– А-А-А-А, България – една е на света!
България – Родина и съдба!
С Мъдрост, Истина една,
с Величието на Любовта
в Свещената за нас Земя
ще бликат Вяра и Блага!
С Дух Български вървим напред
заедно – във труд нелек!
Животът нов ще сътворим
и с правда ще го защитим!
42. Благодаря!
Благодаря на Бог, че вложи в мен
частица от словата му небесни,
че търпеливо ме изчака да прогледна
към него през мъгливата завеса!
Сега е винаги със мен зад кадъра,
зад моите творения, страдания
и пази в мене ясна тази истина,
че всичко е по волята му писано.
Сега е винаги със мене в опита
и зоркото око в живота ми!
И гледа с висотата на учител,
как пътят ми към него е почитан!
Благодаря, че в тоз живот ориса ме,
да слушам песните му от безкрая
и в тях да са уроците, тъй лични
и аз да служа на мечтата си до края…!
Благодаря на Бог, че в мене пази силата
на доверието и на огъня
в душата ми, че съм служител
и че свободна ми е волята!
И Вярата – да следвам вятъра,
за да твориме свят прекрасен,
че на земята сме матросите
и на промяната сме вестоносците!
Че всички, боси, своя път към него търсят
и придобиват знание и вечна мъдрост!
Чрез изпити в живота си се учат,
как със Творението да са в съзвучие!
Епилог
В ПОЛЪХА НА ВЕЧНОСТТА
Е ВЕЧЕН ДЕН, МИР, СВЕТЛИНА…!
В ПОЛЪХА НА ВЕЧНОСТТА,
УТРОТО НЕ Е В МЪГЛА!
В ПОЛЪХА НА ВЕЧНОСТТА
Е ВЕЧНО СЛЪНЦЕ НАД СВЕТА!
ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ ВЪВ ДЪГА –
ИЗПЪЛНЕН Е СВЕТЪТ СЪС КРАСОТА…!
ИНА