В полъха на вечността
(част 1)
Съдържание
Посвещение
Можем да украсим спектакъла на живота си
с най – ярките краски,
да го озвучим с най – нежната музика
и да изпеем в него най – сладките песни,
ако сме си научили уроците
и сме си взели изпитите с отличен…!
И тогава ни е дадено да пренапишем
своето Звездно Време…
От фантазната линия – към бъдещата Любов…!
Слънцето е душевен цъфтеж!
Слънцето е нашето Здраве, нашата Сила и вътрешна Радост!
Духовността и Вярата са нашето вътрешно Слънце!
Любовта ги окрилява,
за да му се радваме всеки ден и да творим живота си!!!
ИНА
1. Бъди Любов и Светлина
Бъди ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА,
огрявай в тъмното Света!
Бъди ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА,
за да се слееш с Майката Земя!
Бъди ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА,
пулсирай с ритъма на всички Времена!
Бъди ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА,
и утрото ще грей в Благодатта!
Бъди ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА все по – голяма
и всички небеса ще те приемат със покана!
И Ангелите ще зоват и теб с поклон,
и всички Светове ще бъдат твоя Вечен Дом!
2. Наистина обичам
Наистина обичам,
наистина прощавам!
Сърцето ми прелива
от обич разцъфтяла…
И старото – в забрава –
не ми е нужно вече!
Към новото душата
лети и плува вечер…
Когато в мир прощавам,
тъй мило ми е всичко,
което е край мене –
със поглед го обичам…
3. Да творим
Нека скоро се обединим
и заедно да сътворим
наш’те сбъднати мечти
сред небесни красоти…!
И да слушаме в отплата
музиката на земята!
И да дирим, сред реки,
нашите щастливи дни…
4. Души
(на моя скъп и верен приятел Светлин
с Благодарност за подкрепата)
Душа – с душа се срещат
по пътя си широк…
Душа – с душа общува
със свой поклон дълбок!
И с топлото ухание
на своя аромат,
разцъфва в миг желание,
че нужен си – крилат!
С крилата си зареждаш
безкрайния й път
със Вяра и с Надежда,
че е щастлив светът!
Душа – в душа се вслушва –
във нежния й звук
и за живот копнее –
красив, неземен тук…!
Сърцето в миг попива
мислите без звук!
Това така е нужно –
да се подкрепят тук!
И ехото долавя ги,
и пълни ги с поклон,
да са с Любов изваяни,
да са изпети с тон!
И вятърът подема ги,
и къпе ги с омая,
и милва ги с желания,
и литват към безкрая…
Душа – душата носи
и нощем си помагат,
и ритъмът ги носи,
и танцът им приляга!
Душа – с душа се слива
и пламъкът искрящ
в красив портал прелива,
така животворящ…
За да поемат пълни
към вечните си корени…
Едно са като същност,
където БОГ говори им…!
5. Звездна поема
Някои от там са и отвъд –
от звездите, от където са родени…
Идват, за да се намерят тук,
да пренапишат звездно своята поема…
Някои, които тук, по път,
в нас се взират със сърце голямо –
заразяват ни с душевен танц, тъй скъп,
от вековете наши – Краят е Начало!
Величието на душите им е Дар,
който нужен ни е днес, по всяко време,
за да черпим елексира стар,
който Господ Бог, чрез тях излива Земен!
Приемаме – Звездите са ни Благо
и отразяват ни те нас, извън пределите…
И чакаме да дойде, като пред олтар
и нашето мечтано Звездно време…
6. Да бъде!
Да се случват чудеса
в нашата душа
и да е изпълнен с Мир
нашият ефир…
Да валят безброй награди
от нашите монади!
Да е Светло и Тържествено,
Благоуханно, Ведро, Весело!
7. Майчице Богородице
Майчице, любима,
Слънчева си ти!
С обич и закрила
всичко, ти пренареди!
Нежност и поема,
виждащо сърце –
ти към нас протягаш
двете си ръце!
За да се крепим
на твойте рамене!
За да сътворим
нашето небе!
Тъй ни все помагай
в грижи, в трудни дни,
за да издържим
до утрото добри!
8. С надежда
Прошка, знак на Обич,
Взаимност, Доброта…
Сияние изпълва
любимите неща…
С Надежда, мила ласка
към Светлия ни Зов,
където в миг разстила се
Божествена Любов!
9. Билет за пътешествие
Да се чувстваш сигурен в несигурността…
Да вървиш, обичан и закрилян…
Да летиш, усмихвайки се на света,
с Любовта си нежна, като Зов неспирен…
Да дерзаеш, воден за ръка
и в незримото да си ти, пак активен,
да прекрачиш бързо пропастта,
във която паднал, ще си дваж по – силен!
Да се радваш на клокочещо поточе
и неспирно в своя пламък да живееш…
Да раздаваш мисълта си на високото
и там, в този свят, ти да цъфтиш и пееш…!
Да подаваш и на другите ръка –
в тях, когато Слънцето залязло е
и да издържиш до края на света –
там, където Любовта едничка чака те…
10. В Душата ми
В душата ми е прелестно беззвучие
и с него тя е във синхрон,
през който вятърът нахлува
и търпеливо търси своя тон…
В душата е тринайстата симфония
с Божествена Любов, като насън…
Магията на музиката сипе се
и меден звук ехти навън…!
Душата ми – в човешки лик облечена –
разпръсква своя аромат
из тучните градини на познанието,
създала своя земен цвят…
И птица е тя в нощната прелюдия,
и лебед – в дневната, с тюл бял…
В безкрайно нежен танц отплувал,
покрива вечерите с мек воал…
Душата ми е в сребърно сияние
и рее се безплътна пак навън,
с мелодия усилила диханието си,
се разтопява в обаятелния звън…
И морското съзвучие подема я
със синя ласка – там, сред широта…
Измива я със формите седефени,
а Слънцето я оцветява във дъга…
И днес така, от слънчев лъч обагрена,
тук, сред приятелите, тя цъфти!
От мощния Вселенски Зов събудена,
на своя пристан с Божий плам твори!
Душата ми – прекрасна пелерина –
покрива с песен цялата Земя
и стели се, след снежната си зима,
с усмивка нежна, благославяйки света!
Благодаря ти, Музико от Светлина!
Ти си моят ангел от съня,
ти си смисъла на моя мил живот
и аз творя за моя свят народ!
Когато много сили стелят се,
Душицо, пак да чуеш този Зов
на Музика, която спуска се –
сърцето кани със Любов…
Когато много песни пеят се,
да пееш ти, за Любовта
и тя да бъде твое верую
за Новий Свят от Светлина!
И тя да бъде твое Слънце,
и да огрява в своя стил света!
11. Ти...
Ти ме научи да капвам капки кафе на върха…
Да поливам с Радост живота на хората…
Да усмихвам деня, когато навън е студено…
Научи ме да попивам хумора от мечтите си,
да виждам светлината с очите си,
да дишам въздуха от сълзите си,
да нося моя свръх товар на раменете, като Дар!
За да свържа красотата в живота си,
с необятността на Светлината…
И да затанцувам с Красота… В Любовта…
12. Споделена ласка
Дъх на обич – на тебе наречен…
Споделена Ласка – копнеж и тих плам…
На върха на безумството да си обречен,
да обичаш всички и всичко в аванс…!
Споделена Ласка по ствол на дърво…
Изрисувани сенки там – в нежност и страст,
вкопчени в топъл миг, рубиненосветещ,
в едно общо дихание – пролет и танц…
Пролетта – дивна птица разцъфнала –
трепетли с аромат и ехти във захлас
за Любов – саможертвена и неотречена,
пламнала в нас в светлолилав нюанс…
13. Душевен полет
Моята душа е с детската мечта –
с безбрежен розов полъх пременена…
Мека топлина залива я сега –
лети и свети чиста и засмена…
Моята душа – в свежа синева –
рее се над белите простори…
В нея – Доброта, нежна Лекота
и безплътен славей тихо й говори…
Моята душа жива е сега –
в Мир, в Хармония, в Любов и Сила!
Песента й влива Дух, а стихът й пей от юг
за приятелство, което не умира…!
Моята душа – в светлата Зора
влива се в небесни територии
с теменужен галещ цвят – в дълбините й познат –
празнични са нейните истории…
14. Живот, обичам те...!
Любимата надежда трябва да се дава,
за да твориш навеки живота си в забава!
Дълбоко в теб е нещо, което ти обичаш
и ето – днес разцъфва с първото кокиче!
Вяра и надежда трябва да те водят
и да приемаш всеки – животът е свободен!
Здравей, Живот чудесен! Изпълваш ми пак дните,
които бях изгубила, след детството отлитнало…
Здравей и ти, сърдечен приятелю до мене!
Здравей, душа прекрасна – от Любовта доведена!
Здравей, любимо време на Доброта и нежност,
която позлатява сърцата ни с Човечност!
Здравей, Живот чудесен! Обичам те и питам
къде ли беше скрил се и с Любовта повил се?
А може би до мене си бил, все тъй, приклекнал
и чакащ, да те зърна в деня си, тъй повехнал…
Обичам те, Живот – наяве и насън
Обичам те – все пея, когато съм навън…
Ти с нежна ласка галиш съзнанието ми мило
и ден след ден повтаряш, че веч е лекокрило…
15. Покана
Каня те във този свят –
той с Вълшебства е богат –
да творим, като в игра
в наш’та приказна страна!
Каня те от сутринта
да посрещаш с мен деня,
да живеем в Светлина,
да летим на Свобода…!
И със огън от Любов,
да си пременен и Нов,
да вървиш във Радостта,
да цъфтиш във Вечността…!
16. Добротата
В тебе е страната, проявила Доброта!
Жадувам за това изкуство – на най – нежните цветя…!
В теб сега е Светлината, проявила Красота –
с Добротата във позлата, галят моята душа!
Добротата е воал, с който погледът лети
към ефирния портал на небесни красоти…
Добротата е светът, в който Святото трепти
и се спира в топъл кът – в твоите добри очи…
Всичко вече е лъчисто – с фин отблясък е светът!
Навикът да се боядисваме, отлетя по своя път…
В Радостта от споделеното, във покой и тишина,
Добротата ни усмихва се в розов лъч към Любовта……
17. Късче рай
Късче море и синьо небе
от моята къща с поглед прегръщам…
Късче тъга от мойта душа
в дъга се превръща, в своя дом се завръща…
Но остава при мен тоз отблясък свещен
на споделени слова и нежна, сладка мечта…
Нека там да стоят – във послушния кът
на мойто топло сърце, в мойто меко небе…
18. Денят
Денят пропълзя в тази земна игра
и понесе безспир Светлината нашир…
Любовта е напред – всеки среща подред
и докосва сърцата – пеят на Бог те словата…
Препусна в багри денят и в нощта се стопи,
за да видя звезди в твойте топли очи…
Препусна меката шир и донесе ми мир
и свещени слова в мойта крехка душа…
Те летят и шептят, че е време да спрат
тез препускащи дни! Времето не щади…
Да усетим без ред – Любовта е навред! –
викат с топлия глас: „ – Вий елате със нас…“
И сетете безспир нашия нежен Всемир –
пейте в Радост, с Любов за този паметен Зов
на сърцата добри – за честитите дни,
дето волно летят – Любовта да дарят…!
19. Благословение
Понесе се денят – тъй Светъл и Свещен…
Понесе се денят и знам, че е Благословен!
Разперих аз крила, с усмивка да се вдъхновя
и смело пожелах – да полетя без страх!
Да виждам веч небе добро над дните ни
и да блестят звезди – искри в очите ни,
и да трепти в молитвите ни Обичта,
Доброто – в пламналата ни душа!
Тя да живее вече с огън Нов
и да препуска, заедно със своята Любов,
да свети в нежна песен всеки миг,
да й е всеки земен ден творящ, честит!
20. Споделеност
(Посветено на Жанета Добрева,
на която имам честта, да бъда колежка)
Сърце от Светлина и споделена Красота
галят ме сега…
Мислите добри от сините очи,
сипят се в звезди…
Копринени слова, с нежност и мечта
подслаждат прелестната рима…
Олекваш в този дар чудесен
на правилното място, със своя мир донесен…
И имаш и подкрепа, и Любов
във диамантен миг – тъй Чист и Нов…
И превръща се денят във песен,
и морето я подема с твоя вик тържествен,
че живееш истински, че си успял
да прегърнеш ти едно сърце със плам,
да го стоплиш, да усети то
твойто истинско и неподправено Добро!
Така да споделиме Радостта,
чрез безбрежността на Любовта…
Така да излекуваме съня,
в който потопени сме, без Доброта…